Псевдоинтелектуални писарушки започнаха да делят протестиращите на качествени и некачествени и да подготвят почвата за ГЕРБ vol. 2 – този път ще се вържем ли?
Случващото се през последните дни кара много хора с право да се радват, че българското общество се учи, макар и бавно и с отчайващо закъснение. Учи се да протестира, учи се да не се дели на партийни агитки, учи се да не търси водачи, учи се да не е лековерно, учи се да се съмнява в системата, а не само в лицата й, учи се да не се отказва лесно, развива имунна система срещу наглост та и безумията. Вече се изписаха и изговориха хиляди думи за събуждането на „гражданското” общество, за тоталното обвързване на олигархията и мафията с партийния, медиен и властови апарат, още много и ще се изпишат.
Точно в потока от коментари и преждевременни анализи обаче се забелязва и капката катран в меда. Този път изглежда разделението може и да не мине по линия на агитки от провокатори или подставени трибуни. За сметка на това пък част от самозваната интернет интелигенция, претендираща да е глас на протеста, започна да чертае разделителни линии между „добрите” и „лошите” протести, и още по-лошо – между „качествени” и „некачествени” протестиращи.
Тази обособена група, съставена основно от изпаднали до блогъри журналисти, виртуални еколози и най-вече обикновени графомани, все модерни, либерални и разбира се – “десни”, със снобски ентусиазъм пробутва тезата как сегашните протести са на идеите, на образованите и интелигентните, обявявайки ги за генетично продължение на протестите срещу Цеко Минев през юни миналата година. На тях се противопоставят протестите от февруари, които са били просто битово недoволство на простите и безпросветни тълпи.
За едни зимните протести са били на тези „които не могат да си платят сметките”, а тези сега са на средната класа, „която плаща сметката в държавата”. Едното било революция на глада, а другото – революция на разума. Еманация на тази противна еснафщина, поне засега, е ето тази долнопробна творба – “Бунтът на масите Vs. Бунтът на разума”, която одобрява протестиращите днес, тъй като били „костюмирани мъже и наконтени жени”. Виж, авторката е силно погнусена от февруарските протестиращи „онези нечистоплътни, рошави, неспособни да структурират изречение, състоящо се от подлог и сказуемо, примати, които да обективират неандерталската си същност посредством псувни, пиене на бири и създаване на хаос”.
Сигурно можем много да се чудим как авторката е направила това сравнение, щом през февруари си е стояла на топло пред компютъра, и дали например онези десетки хиляди, които свалиха наглия варненски кмет, също са част от презряните от нея тълпи получовеци. Това обаче би било загуба на време, тъй като целта на тази словесна диария е прозрачна – да задоволи болезнения комплекс за елитарност на авторката. Трудно обаче може да се игнорира цялата група такива типажи, които чрез словоблудствата си си самовнушват чувство за превъзходство и значимост, а този рефрен започна да се прокрадва и в останалите медии.
Както писах тогава, “традиционните” виртуални граждански активисти и анализатори не припознаха февруарските протести, защото и протестите не припознаха тях. Тогава всичко тръгна от отчаяни хора, чиито вълнения не включваха най-актуалните туитове и фейсбук статуси. Поради това и виртуалната интелигенция не можеше да се изживява като ментор и глашатай на недоволството, докато се поклаща на стола в офиса; поради това и високомерно го заклейми като битово, необразовано и безсмислено.
Да, сегашните протести са по-лицеприятни. Да, през февруари различните ръкави на мафията успяха да инфилтрират невъобразимо количество идиоти като говорители на протеста, които да вкарат дебата в задънена улица и да го обезсмислят. Особено в София бе впрегнат и целия контингент от лумпени-провокатори. Властниците бяха толкова убедени, че са опитомили енергията за протести, че часове преди под прозорците им да се съберат 10 хил. души, се смееха искрено на идеята, че хората могат да възроптаят масово срещу наглостта им.
За разлика от “еко” протестите от миналото лято обаче, тези от февруари донесоха реална промяна на статуквото. Олигархията спешно се захвана да пренаписва сценариите, разваляха се едни бандитски съюзи и се сключваха други, лицата на групировки като КТБ и ТИМ се принудиха да излязат лично на амбразурата, а в общественото пространство започна да се говори за проблеми и идеи, които преди това бяха табу.
Февруари беше неуспешен опит, но и важен етап, през които трябваше да минем в израстването си от политически инфантили. Ако през февруари не си бяхме припомнили, че можем да сваляме правителства, ако си бяхме останали с “образования” и “модерен” юни 2012, изобщо нямаше да има юни 2013 г.
Интересно как ще постъпят драгите протестиращи контета, ако в отчаян опит да задържат кокала, сега управляващите мафиоти вкарат в действие всичките им подопечни лумпени провокатори? Съдейки по последните дни, това е само въпрос на време. Или ако телевизиите отново започнат тенденциозно да подбират най-неугледните и неадекватни протестиращи, за да искат мнението им по въпросите на конституционализма и приложимостта на исландския модел на местна почва? Вероятно ще се фръцнат погнусени и ще потънат в мъглата на виртуалното си консуматорство, където да се жалват за “техния” протест, “техния” юни, и разбира се – “тяхното” дясно.
Мантрата за “новото” и “истинско” дясно естествено набра нова сила и както изглежда ще намери отдушник в поредната формация, вееща знамето на “дясното”, този път под патронажа на бившия отговорник по магистралите на Бойко Борисов и настоящ президент Плевнелиев. Зад нея ще стоят същите анализатори, общественици, НПО-та, медийни, бизнес и дипломатически кръгове, които в началото на прехода подкрепяха СДС, а след второто пришествие на Кобурга изобретиха ГЕРБ.
Ако някой е забравил или пропуснал, може да си потърси информация за състава и дейността на сдружения като “Глобална България” и проекти като Ре:ТВ, която се оказа ненужна скоро след постигането на “правилния” резултат на изборите. Много от имената, които ще изскочат, се повтарят и в списъка на неправителствените организааци, които възроптаха срещу избора на шопара Пеевски и отказаха да се срещат с Орешарски. Нищо, че само дни преди това част от тях си правеха сбирки с премиера, на които да обясняват колко прекрасно нещо е плоския данък…
Това ново “по-малко зло” вероятно ще привлече “реформираното” ДСБ, Кунева-Пръмова и вече роящите се отцепници от ГЕРБ. Пък защо не и самия Борисов, в името на общата борба срещу конкурентната групировка… А ако народа и този път се излъже, надеждата за промяна вероятно ще остане “бунта на масите”, тъй като блогъроинтелигенцията едва ли ще възразява срещу олигархия, която е достатъчно фешън и ги облъчва редовно с дясно-либерални заклинания…
Източник: philipotel.blogspot.co.uk
